- Пояснението на правото на Всевишния Аллах, което е сторил задължително за рабите Си, а то е да го обожествяват без да съдружават с Него нищо.
- Посочването на правото на рабите над Всевишния Аллах, което Той е сторил задължително за Себе Си чрез Своята щедрост и благодат, а то е да ги въведе в Дженнета и да не ги наказва.
- В този хадис се съдържа огромно благовестяване с въвеждането в Дженнета за единобожните, които не съдружават нищо с Всевишния Аллах.
- Муаз разказва този хадис преди смъртта си, страхувайки се от грях, поради скриване на знанието.
- Предупреждението да не се споделят някои хадиси на определени хора от страх, че няма да разберат значението им. Това се отнася за хадиси, които са съобщителни, а не такива, които изискват извършването на дела или съдържат закони от законите на ислямското законодателство - шериат.
- Грешниците от единобожните са под волята на Аллах. Ако пожелае - ще им опрости, а след това пътят им е към Дженнета.